21 май – празник на Св. Константин и Елена
Като цяло по българските земи прaзникът на светите Константин и Елена, 21 май, се зачита, но отскоро набира по-голяма популярност. На този ден девойките се люлеят на зелено дърво и вярват, че която......пълният текст »
На 21 май посетете курорта Св. Константин и Елена
В християнската традиция Константин и Елена са вторите най-почитани майка и син след Божията майка и нейният богоподобен наследник. Не случайно на Константин и Елена е кръстен един от най-красивите......пълният текст »
21 май – празник на Св. Константин и Елена
Като цяло по българските земи прaзникът на светите Константин и Елена, 21 май, се зачита, но отскоро набира по-голяма популярност. На този ден девойките се люлеят на зелено дърво и вярват, че която бъде огледана и харесана на този ден ще бъде добра съпруга и ще роди много мъжки рожби.
В няколко български села в Странджа, от които само едно е в границите на днешна България (с. Българи), е съществувал на този ден един особен обичай, неизвестен в някои други краища на България. След църковна служба народът прави литийно шествие с иконата на св. Константин, със свещеник и с кандило до параклиса на Св. Константин, наричан „конак”. Там всички се молят на Св. Константин и Св. Елена. В този параклис има свещен тъпан, който след молението се бие при едновременното свирене на гайда. Свири се за този случай народна „нестинарска” мелодия, при която някои от богомолците биват „прихванати”, т.е. изпадат в религиозен транс и заиграват с иконата на Св. Константин в ръце. След това с иконно шествие се отива до „аязмото” на Св. Константин и пак се връщат в „конака”. Надвечер напалват на мегдана огън, направен от няколко коли дърва. Народът се събира около огъня и когато всичко стане на жарава, при съответните звуци на гайдата и тъпана, някои от вярващите – мъже или жени изпадат пак в унес, спускат се и взимат иконата на Св. Константин и нагазват боси в жаравата. Танцуват по 10-20 сек., излизат и пак влизат – по 6-7 пъти, след което отиват у дома си.
След танцуването върху жарава се прави раздаване на селски курбан. Огнеиграчите се наричат „нестинари”, което идва от гръцки и означава „огнищари”, т.е. хора, които газят или играят в огъня. За това е необходима голяма вяра, както и известна наследственост. Има родове, в които повечето членове са предразположени да наследят нестинарството. Всички „нестинари” в едно село имат свой първенец, наричан „векилин” и тази длъжност се предава по наследство: от баща или майка на син или дъщеря. „Векилинът” се грижи за добрия ред на свещените предмети и „конака”, за курбана и за целия обичай. Обичаят се изпълнява за „здраве” и „плодородие”. Играчите в огъня се изцеряват от определени болести. Този извънредно интересен обичай не е напълно изяснен; подобни обредни форми се срещат в малокултурни и висококултурни народи по другите континенти. Във всеки случай, в основата му лежи силно религиозно чувство, което овладява цялото същество на човека и го подтиква към подвизи, обобщава folklore-bg.com.
Нагоре